Dream purple high

Здравейте на всички съфорумници! Реших да напиша един фик със мойте любимици. Надявам се да ви предизвикам интереса. По принцип самите инфинитчета ще се появят малко по-късно може би в 3 глава. В началото фика е базиран по някои реални събития,после няма да има такива. Ще помоля и за мнения от феновете на инфинитчетата след 1вата глава, за да знам дали да продължавам да качвам следващи глави, ако има интерес към фика изобщо.


Dream purple high


Резюме


” Мечта...Какво носи в себе си тази дума? Защо всеки един от нас, когато остане сам, започва да мечтае? Какво е мечтата за мен, за теб, за нас?” Въпроси, на които Монни търсеше отговорите и вероятно винаги ще ги търси. Казваше си "ще ги търся", защото сега, от височината на нейните 23 години отговорите, които открива не са много и може би не докрай верни...


Тя обичаше вечер, когато си легне и в стаята останала със слабата светлина излъчвана от нощната лампа, и къщата утихне, да мечтае. За какво мечтае ли? Ами за най - обикновени неща - “Искам да видя египетските пирамиди, да видя Великата китайска стена, да видя Корея и още много други неща. И знаете ли защо? Защото искам да опозная заобикалящата ни среда, да видя ние къде сме, да се докосна до миналото, настоящето и бъдещето на света. Така ще открия и себе си.” Но тя най-вече мечтаеше да сбъдне своите най-съкровенни мечти – да възвърне слуха си и да бъде танцьорка...





Dream purple high

1 Глава

Сутринта в 8:00h... Монни вече беше будна... Стана от леглото си , махна слушалките на МP4 от ушите си, тъй като тя не заспиваше без музика... взе кърпата си и се запъти към банята. Изкъпа се, изми си зъбите и излезна. Облече се, взе чантата си и тръгна за работата си. Беше замислена... Опитваше се да си припомни целия сън, който бе сънувала. И от който не искаше да се събуди. Беше хубав сън. Докато размишляваше, вървейки към трамвайната спирка, отново си сложи слушалките и си пусна любимите парчета на Bi Rain, INFINITE,DBSK някои други... Трамвая дойде и тя се качи, седна на първото видяно свободно място и се унесе отново в мислите си..
В 9:30h вече бе пред вратата на салона в който работеше и отключи. Следваше изчистване, подреждане, измиване на витрината на салона и прочие. Когато приключи със задълженията си, тя си направи кафе. Извади цигарите от чантата си и излезе отвън, беше изкарала двата стола и седна на единия от тях... Все още беше сама – шефката й идваше винаги по обяд и въпреки, че е шеф, Монни бе отговорна за всичко случващо се на работното й място и не й бе трудно с тази поета отговорност. За нея не е проблем да стои сама, тя просто обожаваше да е насаме със себе си.. Не обичаше да има много хора около себе си.
Докато пушеше отвън и пиеше кафето си.. изведнъж й мина странна мисъл през главата. Искаше да отиде на гадателка. Странно,тъй като тя самата не вярваше на казаното от подобни хора, защото нейните приятелки и познати ходеха при гадатели... Но това вече е твърдо решено. Влезна вътре при бюрото си и взе телефона си. Шефката й и бе дала номер на гадателка, която е препоръчана от доста хора и познавала. Набра номера и зачака свободния сигнал да бъде прекъснат от другата страна.


- Ало? – Отговори женски глас.
- Добро Утро! Търся Диди.. – отговори Монни.
- На телефона.
- Бих искала да си запиша час. Препоръчаха ми да дойда при Вас. – оставаше само да чуе положителен отговор.
- Утре в 9:00h в кафене “Папагал”.... –последва обяснение за местопололожението..
- Разбрах. Благодаря Ви и приятен ден! – Монни затвори телефона си...



Чувстваше се странно... Какво е това желание от самата нея.. Сърцето й биеше ускорено. Нещо вътре в нея я караше да иска да разбере за бъдещето, което я очаква.. Може би заради последните събитя, който се бях случили около нея. Искаше да разбере какво ще й каже гадателката, както за бъдещето, така и за миналото.
На следващата сутрин Монни както обикновенно бе станала, но тази сутрин, тя беше изнервена. Мислеше си за какво изобщо ще ходи при тази гадателка. Не й се искаше да чуе нещо от бъдещето й, свързано със семейството й, точно заради това бе нервна, не й пукаше какво ще бъде казано за самата нея...
В 9:00h вече беше във въпросното кафе-сладкарница. Монни се огледа и видя възрастна жена,на около 55 години, леко пълна и с бяла коса. Жената я забеляза по белите листа, които носеше момичето и й махна с ръка. Монни я видя. Отиде при нея и седна на свободния стол. Жената взе 4-те бели листа, които й бе казала да носи, защото върху тях тя трябваше да си записва всичко, което тази гадателка ще й каже.Прегъна ги на 2 и ги остави пред момичето, като й каза да си извади химикалка. Монни си поръча кафе и извади цигарите си, запали една. Докато търсеше златната химикалка, подарена от майка й за завършването, сервитьорката донесе кафето. И двете бяха готови да започнат...

Благодаря ти админкее ^_^ Надявам се да се прояви интерес към фика със следващата глава...

Dream purple high

2 Глава



Жената започна да говори, а Монни си записваше всичко, което тя й казваше. Когато приключиха, Монни прибра листата си в чантата, плати сметката си и си тръгна. Докато се прибираше, тя разсъждаваше върху това, което й бе казала тази жена. “По дяволите...Та тя позна всичко от миналото ми...абсолютно всичко?! Позна, че съм имала 7 годишна връзка с бившия ми приятел. Позна, че майка ми беше на косъм от смъртта...Каза ми дори за мъртвия ми брат?! Как за бога... Но това е миналото ми...а бъдещето..? Всичко това, което ми каза за бъдещето е прекалено хубаво, за да е истина, дали ще се сбъдне..? И какво е това което ще направи живота ми по-сладък...? Каква е музикалната ми дарба, която каза че имам и ще я докажа много по-скоро от колкото очаквам...? Под музикална дарба се разбират много неща – танци, пеене, композиране и други, това е отговора който трябва да открия сама. Но ми каза и доста други странни неща, бих казала.. Интересно. Нека времето покаже...
Монни продължи да размишлява през целия си път до дома си. По лицето й се виждаше щастливата усмивка. Не, тя не размишляваше...тя просто мечтаеше. Усещаше нова надежда за бъдещето си. Нямаше търпение да се прибере вкъщи и да излее енергията си на воля. Унесена в своите мечти, дори не забеляза колко бързо стигна до дома си. Момичето извади ключа си и отвори входната врата на 4ри етажния блок в който живее. Изкачи се до последния и отключи последната брава, която я делеше от нейната стая, от нейното лично пространство.. Влезна в стаята си, остави чантата на леглото и отиде да пусне компютъра си. Докато той се зареждаше, отиде да се преоблече. Отвори шкафа си и потърси спортния си анцуг, къс до коленете и зелен потник със събран гръб. Облече си дрехите и се запъти към хладилника, бе много гладна, коремчето й къркореше. Отвори хладилника и извади продукти за сандвичи, бързайки да закуси. Все още нямаше 12:00h. Седейки пред компютъра си, хапна 4-те сандвича, които си направи с голямо желание и преглеждаше клипа на любимата си корейска група,в който те тренират танца на една от най-най-любимите й песни. Когато приключи с храната, пусна тонколоните на макс и започна загрявка за тренировката си. Монни тренираше танца, за да направи кавър, с който да участва в танцово състезание, организирано от Южна Корея. Песента и танца, които беше избрала са на INFINITE – Before The Dawn. ( https://www.youtube.com/watch?v=JvNUilVWFDs ) Тя беше научила движенията от танца им, но трябваше да бъде в синхрон със музиката. За нея да слее напълно движенията с музиката беше най-трудното, защото не можеше да чуе изцяло музиката. Нейният намален слух е причината да й бъде труден направата на този кавър. Но тя успява да се справи благодарение на това, че усеща тактовете и баса чрез тялото си. Тонколоните, усилени до край караха всяка една клетка в тялото й да се движи в ритъма на музиката. Тя продължи да тренира до вечерта. Едва когато се измори напълно, тя погледна навън през прозореца. Не беше усетила колко бързо е минал деня - че вече се е стъмнило и реши да приключи за днес с тренировките. Доволна от резултата си, прецени, че й трябват още 3-4 дни тренировки, за да може да заснеме клип на танца, тъй като не й оставаше време, в което хората по света да видят танца й и да гласуват за него. Самото решение за кавъра го взе в последния момент. Минаха още няколко дни в усилена тренировка и тя засне клипа си... Публикува го в сайта, в който се гласуваше и й остана единствено да чака резултати... Клипа й бе доста гледан и коментиран със положителност..... Беше изпълнена с надежда..
Мина седмица откакто го беше публикувала и следеше сайта, но когато мина времето за гласуване, тя просто знаеше, че няма шанс... Имаше силни конкуренции.. Монни не се отчая, защото знаеше, че ще има и други възможности за реализация. Това я нахъса още повече да се бори за бъдещето си.. Но тя дори и не предполагаше какво й бе подготвила съдбата занапред...

P.S. От тук насетне всяка прилика с имена и събития е напълно случайна. За съжаление главата е кратка , поради заетостта ми и някои неприятни събития около мен. Но за в бъдеще ще се постарая главите да бъдат по-интересни и по-подробни.. :)))))

Стана ми интересен този фик ...Много ми е любопитно каква ще е ролята на инфинитчетата в историята и как ще се развие за натакък...

ПП:Пишеш много интересно и увлекателно!!!

Нека видим какво ще стане сега, когато Монни изпрати клипа!!!
Сигурна съм, че ще стане нещо интересно и ще спечели.. надявам се?
все пак за момиче като нея ще е приятно да се случи нещо такова [Започвам да се увличам по героинята]
Харесва ми фика :) update sooon!

дано скоро има нехст